Аз съм си красавица, добре позната от детските приказки, някои градски паркове и разбира се, от моя истински дом - гората. Освен с външния си вид, впечатлявам хората с акробатичния си репертоар. Мога да правя петметрови скоци между дърветата, да ходя по тънките им клони като въжеиграч и често се спускам стремително с главата надолу по отвесните стволове на дърветата. Всичко правя с лекота, динамика и изящество. Как изглеждам? Аз съм елегантна и тежа не повече от 340 гр. В зависимост от това къде живея и годишния сезон, украсата ми варира от огнено рижава до тъмно кафява. Значителна част от чара си дължа на пухкавата си опашка и пискюлчетата на ушите ми. Опашката ми ми служи, за да пазя равновесие, когато се катеря и скачам, а зимно време – и като юрган, с който се завивам и топля. Как живея? Това, че живея в хралупи не е вярно или по-скоро е вярно, ама само в детските приказки. Всъщност аз си прaвя и обитавам заоблени гнезда, които са с големина на футболна топка. Именно в гнездата ние, катериците, отглеждаме по две поколения годишно. Най-много обичам да е храня с ядки, но хапвам плодове и дори птичи яйца. През есента за мен има много храна. Тогава усърдно складирам семена под шумата и в дупки в земята. На тези запаси разчитам през зимата, защото не спя зимен сън. Рядко запомням всички свои скривалища и на пролет от събраните, но неизядени семена поникват млади фиданки. Така се превръщам в лесовъд и полагам грижи за възобновяването на горите. Знаете ли че... Някои от европейските гори са създадени именно от катерици с „къса“ памет. Катериците основно обитават дърветата, но не ги е страх от водата и са добри плувци.
