Теренното почвено проучване, което бе извършено в района на ПП „Беласица“ през есента на 2012 г. обособи следните 3 типа почви:
- Канелени горски почви, плитки – заемат 38% от площта на парка
- Кафяви горски почви, плитки – заемат 57% от площта на парка
- Делувиални почви, мощни – заемат 4% от площта на парка
Съгласно Наредба 3 / 01.08.2008 г., почвите в района на парка не съдържат тежки метали и металоиди над допустимите концентрации.
Почвени процеси на територията на парка:
Изветряне – добре е проявен процесът на физично изветряне.
Постилкообразуване (образуване на горска постеля) - на територията на парка се наблюдава при кафявата горска почва, плитка, в близост до водопад Мангъро.
Чимообразуване – добре е проявен в повърхностните хоризонти на канелените горски почви, плитки и кафявите горски почви.
Хумусообразуване и хумусонатрупване е процесът на образуване и натрупване на специфично, тъмно оцветено органично вещество - хумус. При почвите от Беласица този процес протича с висока интензивност, особенно при кафявите горски почви, но в условията на кисела реакция на средата.
Ерозия. Моделът за оценка на интензивността на площната водна ерозия на територията на ПП “Беласица” се основава на оценки за потенциалния и действителния ерозионен риск. Диференцирани са 4 класа податливост на почвите към ерозия – 60% от проучените почви попадат в групата с много слаба и слаба податливост към ерозия, а 39% - със средна и силна податливост към ерозия. Действителният риск от площна водна ерозия е много по-малък. 97% от територията на парка е с много слаб и слаб риск от площна водна ерозия, тъй като голяма роля играят факторите с почвозащитно действие - ерозионност на дъждовете, податливост на почвата, топография, растителност.
Почвите, разпространени на територията на ПП „Беласица“ са с лек механичен състав - глинесто-песъкливи до леко песъкливо-глинести, а повече от 50% от територията на парка е с наклон > от 24%. Това са част от причините почвите да са добре дренирани и отцедливи. Процеси на повърхностно преовлажняване се наблюдават при някои кафяви горски почви над 1000 м.н.в., които в периода на есенно-зимния максимум на атмосферните валежи натрупват по-високи запаси от влага в профила, имат скъсен период на засушаване и не претърпяват дефицит на продуктивната почвена влага.
