Релеф

Беласица е погранична планина, част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север се ограничава от долината на р.Струмешница, а на юг (в Гърция) достига до Серското поле и Дойранското езеро. На запад (в Македония) достига до Костуринската седловина, а на изток до Рупелския пролом на р.Струма. Билото й е тясно гребеновидно с подчертано западно-източно простирание. Склоновете й са стръмни и скалисти. Южните са слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от дълбоки долове с буйни реки и потоци. На запад от гр. Петрич планината е стръмна, урвеста, с дълбоко врязани реки и долове. На изток от гр. Петрич, планината е умерено наклонена и има хълмисто предпланински характер.
По-високи върхове са Радомир (Калабак – 2029 м.н.в. ), Конгура ( 1951 м.н.в. ), Лозен (1920 м.н.в.), Тумба ( 1880 м.н.в. ).
Надморската височина в площта на парка намалява в посока от запад на изток (в землището на с. Габрене средната височина е 1255 m; в землищата на селата Скрът, Ключ, Яворница, Камена и Самуилово е 1151 m; в землищата селата Коларово и Беласица е 954 m; в землището на гр. Петрич е 310 m). Най-ниската част на парка с надморска височина 148 m е на изток от с. Ръждак. Средната надморска височина на площта е 1000 m.
Общата дължина на планината Беласица е 63 км, а средната ширина 7-9 км. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%).Беласица е климатична и флористична граница между Средиземноморския и Преходно-континенталния региони.
Съвременният релеф на Беласица се формира през холоцена (10 000 г.).