Язовец

Не, не съм скункс. Аз съм язовец, а някои ме наричат и бурсук.

Как изглеждам?

Не можете да ме сбъркате, през лицето ми минават черни и бели ивици. Тялото ми е дълго почти един метър, а обикновено тежа между 7 и 13 кг. През есента мога да достигна 24 кг. Когато се придвижвам, изглеждам тромав, защото стъпвам на цялото стъпало. Затова и не мога да бягам бързо.

Къде живея?

В Беласица предпочитам широколистните гори в ниските части на планината.  Живея в дупки, които хората наричат язовини. Те са дълги до 10 m, а на дълбочина ги правя до 3 m. Там отглеждам малките си.
Язовините приличат на подземни „градове”. Имат много входове и изходи, а това ми помага да се измъкна незабелязано, ако някой хищник или ловно куче се опита да ме преследва под земята. Във всяка бърлога има специално отделение, където се раждат и отглеждат малките. Прилича на малка уютна стаичка и е застлано с меки треви. Тук  малките, които се раждат в края на зимата, прекарват първите дни от живота си на топло и сигурно място.

Как живея?

Ние язовците живеем на колонии, но винаги като отделни семейства. Големината на колонията ни зависи от запасите храна в района, а членовете ни се обозначават със секреция от жлезите.
По-голямата част от живота ми протича под земята, затова съм силно късоглед. Имам силно обоняние и остър слух. Активен съм нощем сигурно затова хората разказват приказки, че съм саможивец. Ако ме опознаете ще разберете, че съм много дружелюбен.
Язовците сме много чисти животни. Изкопаваме жилището си с предните крака и яките нокти и го поддържаме в идеален ред. Дори изпражненията си заравяме в специално изкопани тоалетни ямички пред дупката.
Аз не съм претенциозен към храната – ям всичко. Най-често червеи, насекоми, жаби, охлюви, мишки, както и корени, плодове, треви и друго. Затова хората ме наричат всеяден.

Знаете ли, че..
.

  • Отпечатъците от стъпки ми приличат на тези на кафявата мечка, но са три пъти по малки. Дирята е зигзагообразна.
  • През зимата изпадам в състояние, подобно на зимен сън.
  • Използваме едни и същи убежища поколение след поколение.