Село Беласица

Село в Петричка община. Старото му име до 1960 г. е Елешница. Намира се на 12 км. югозападно от гр. Петрич. Има постоянна автобусна връзка на всеки час с гр. Петрич и другите села от Подгорието. Селото е разположено в северното подножие на планината Беласица, на надморска височина 385 м. Северно край землището на селото тече р. Струмешница.
По-масови заселвания в с. Беласица има след Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1914-1918 г., през 1925 г. и 1940 г. главно от с. Горни Порой (намира се в днешна Гърция). През последните години населението на селото намалява. Към момента има около 350 къщи (450 домакинства), броят на жителите е 1 300, а средната им възраст е 40 г.
В землището на с. Беласица се отглеждат главно тютюн, заленчуци, трайни насаждения (череши, праскови).
Запазени са някои възрожденски сгради, които принадлежат към типа на огражденско-малешевската къща, пет от тях са паметници на културата. Селото е електрифицирано – 95 %, водоснабдяването е  100 %, изградена канализация  - 99 %. Има покритие и на трите мобилни оператора.
В с. Беласица има основно училище „Христо Ботев”, в което учат около 80  деца.
Читалището „Просвета” е основано през 1945 г.
В землището на селото са запазени останки от антични селища – в м. Пандевица (северно от Беласица) и м. Платоник (източно край Беласица). В миналото са открити питоси делви. Следи от малки поселения има в м. Ляшница (североизточно от Беласица) – антични или средновековни; в м. Сюзо (североизточно от селото) и м. Брачно поле (северно от Беласица) – от късното средновековие и османския период. В местностите Пандевица и Манолица (северно) и Лопарчето (южно от Беласица) – от османския период.
Под името Лешница селото е споменато в османските регистри от 1570 г. и 1664-1665 г.. На днешното място се установява през втората половина на XXVIII век. Запазени са две легенди. Според едната жителите на някогашното село в м. Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение. Според другата жителите на изчезналото село в м. Ляшница се преселват поради епидемия. През XIX в. поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, афион, памук, тютюн, лозя, лен, овощия) и животновъдството (овце, кози, свине). Произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой и с градовете Петрич, Дойран и Струмица. През 1875 г. е открито начално училище, едно от първите в Петричкия район. През 1885 г. е построена училищна срада с доброволен труд и дарения. След като по силата на Берлинския договор /1878 г./ селото остава под османско иго, за гр. Кукуш заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата. През 1897 г. е построена църквата „Св. Пророк Илия” (паметник на културата). Заради името на черквата Илинден е празник на селото.
В края на века в с. Елешница има 830 жители – 600 българи-християни и 230 турци. Доброволци от селото участвуват в Балканската война 1912-1913 г.. Селото е освободено през 1912 г., когато турското население се изселва. Основният поминък на населението след 1912 г. остава земеделието.

Телефонен код  на с. Беласица: 07423
Пощенски код: 2881