Всички ме познават. Някои ме мислят за хитра – може и така да е, но преди всичко съм умна. Как изглеждам? Имам грациозно тяло и оранжева козина. Опашката ми е пухкава, а накрая завършва с бяло петно. Крачетата ми не са много дълги, но пък са много бързи. Големината на тялото ми е колкото на средно голямо куче. Къде живея? Навсякъде, но едно от любимите ми места са кестеновите гори. Малко са животните като мен, които могат да се справят с най-различни условия. Аз мога да живея както в равнините, близо до хората, така и във високите студени планини. Трудно е да ме забележите, защото съм много потайна. Ловувам когато се стъмни и се пазя от хората. Много съм адаптивна към всякакви места. Сигурно затова ме мислят за хитра. Аз обаче съм невероятно любвеобилна, напук на традиционните приказки, които ме представят като зла и коварна. Как живея? Никак не е лек моят живот. За да се нахраня, трябва да ловя други животни, а повечето от тях са много бързи. Храня се с мишки и техни роднини, със зайци, малки птици, насекоми. Трябва да съм много ловка, за да успея да се нахраня. Освен това трябва да се пазя и от хората, които често ме преследват и убиват. Да бяха се сетили, че когато ям гризачите, хранещи се със земеделски култури, им помагам. Не мога обаче да подреждам и навсякъде разхвърлям остатъци от храна. Отглеждам малките си в леговище, което най-често е подземна бърлога. Ние сме отлични родители. Като едни добри майки отглеждаме малките си заедно. Бащите също много ни помагат – носят храна, играят си с тях и ги пощят. Когато през есента моите малки станат на 5-6 месеца, те напускат семейното леговище и започват да се справят с нелекия си живот сами. Обозначавам границите на територията ми сама, с миризливи марки. Имам жлези дори на стъпалата и така другите ми роднини разбират откъде съм минала, а и аз по-лесно си намирам обичайните маршрути нощем. Знаете ли, че...
Аз съм най-широко разпространеният хищник на света.
Аз мога да бягам много по-бързо от човека – тичам с 48 км/час. Дирята е в права линия.
Навсякъде в България, макар не много често, се срещат посестрими с черна форма на окраската. Тях наричат въглищарки.
Имам страхотен слух. Мога да чуя цвърчене на мишка на 100 метра.
Знаете ли, че финландците са вярвали, че северното сияние е създадено от опашката на лисица?
